НАБЕСНУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.); набеснèя се, -èеш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. набесня̀л се, -а се, -о се, мн. набеснèли се, св., непрех. Набеснявам се, набесувам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)